Хибридна плазмена тяговa система от турски инженер

• 2025-12-19 08:50:06

Разработената от водещия дизайнерски инженер Исмаил Бербер и по-рано представена пред обществеността ново поколение двигателна технология, противно на разпространеното схващане, не е „безгоривна“, а представлява хибридна система, която извлича енергия и тяговa среда от атмосферата и околната среда. Технологията, наречена „Плазмено-преобразувана реактивна двигател-генераторна тяговa система“, обединява в една архитектура електромагнитни, магнитохидродинамични (MHD) и нетермични плазмени (NTP) принципи в пълно съответствие със съществуващите физични закони.

Разработената система не цели създаване на енергия от нищото, а има за цел обработването на молекули, фази и енергия, налични в атмосферата и околната среда, за едновременно производство на тяга и електроенергия. Посочва се, че този подход за първи път обединява в многослойна и интегрирана структура методи, отдавна познати в научната литература, като водородни технологии, плазмени актуатори, магнитен контрол на потока и възстановяване на енергия.

Технически отговор на дебатите за емисиите и плазмата

Въпреки широко разпространеното обществено възприятие, че плазмените системи произвеждат вредни емисии, в архитектурата, разработена от Бербер, не се използват процеси на ядрено делене или синтез. Системата не произвежда радиоактивни изотопи, а плазмата функционира в напълно магнитно задържана среда. Благодарение на липсата на контакт между плазмата и физически повърхности не се образуват NOx и токсични странични продукти, характерни за класическите реактивни двигатели.

Сред използваните методи са радиочестотно, неионизиращо възбуждане на плазмата, нетермична плазма и селективна MHD-йонизация. Отбелязва се, че този подход предлага по-многослойно инженерно решение, което надхвърля напредналите плазмени тягови разработки като VASIMR.

„Как става възможен продължителният полет?“

Твърдението за възможност за продължителен полет се обяснява с хибридна архитектура, базирана на възстановяване на енергия. Електромагнитната валова мотор-генераторна структура, възвръщането на енергия чрез плазмения цикъл, едновременното производство и потребление на водород, както и многослойните системи за съхранение на енергия позволяват динамично управление на енергийния баланс на системата. Този подход се разглежда като интегрирано приложение на регенеративни генератори и хибридни енергийни системи, върху които вече се работи в отбранителния и космическия сектор.

„Патентована и в етап на разработка“

Официалните документи потвърждават, че технологията не е само теоретична идея. Патентната заявка „Плазмено-преобразувана реактивна двигател-генераторна тяговa система“, подадена на името на Исмаил Бербер, е регистрирана от Турското патентно и търговско ведомство през 2021 г. и е превърната в патент. Докато продължават прототипните разработки на ниво TRL-5, се съобщава и за проведени разговори с университети, компании от отбранителната индустрия и международни изследователски центрове в рамките на споразумения за конфиденциалност.

Фактът, че глобални играчи като Boeing и Georgia Tech също са получили международни патентни заявки и регистрации в сходни области през последните години, показва, че тази технологична насока се е превърнала в стратегическа област на изследване в световен мащаб.

„Не предразсъдък, а научна оценка“

Бербер и неговият екип подчертават, че критиките към технологията следва да се извършват в рамките на научната етика – чрез преглед на литературата, анализ на патенти и технически сравнения. Отбелязва се, че определянето на официално регистрирана разработка с продължаващ прототипен процес и институционални партньори като „извънфизична“ представлява по-скоро предразсъдък, отколкото научна критика.

Патентни заявки и публикационни процеси (времева линия)
1.⁠ ⁠2 април 2021 г. (A):
Заявител: Исмаил BERBER
Патентен номер/код: TPE 2021/006013 (патентна заявка)
Институция: Турско патентно и търговско ведомство (TÜRKPATENT)
2.⁠ ⁠9 декември 2021 г. (B):
Заявител: BOEING COMPANY
Патентен номер: EP4037167A1 (патентна заявка)
Институция: Европейско патентно ведомство (EPO)
3.⁠ ⁠1 октомври 2021 г. (C):
Заявител: Georgia Tech
Патентен номер: WO2023056046A1 (патентна заявка)
Институция: WIPO (Световна организация за интелектуална собственост)
4.⁠ ⁠19 януари 2022 г.:
Заявител: BOEING COMPANY
Патентен номер: US20222242683A1 (патентна заявка)
Институция: USPTO (Патентно и търговско ведомство на САЩ)
5.⁠ ⁠30 януари 2022 г.:
Заявител: BOEING COMPANY
Патентен номер: CN114844314A (патентна заявка)
Институция: Китайска национална администрация за интелектуална собственост
6.⁠ ⁠21 септември 2023 г.:
Заявител: Исмаил BERBER
Патентен номер: TPE 2021/006013 (издаден патент)
Институция: TÜRKPATENT
7.⁠ ⁠16 април 2024 г.:
Заявител: BOEING COMPANY
Патентен номер: US11962186B2 (издаден патент)
Институция: USPTO